Композити от ново поколение, подсилени с въглеродни влакна, изстреляни в космоса за тестване в екстремни условия
На 5 ноември ново поколение подсилени с въглеродни влакна композитни космически материали, разработени от учени от университета в Бристол, беше изстреляно в космоса на борда на ракета SpaceX. Ракетата е предназначена за Международната космическа станция (МКС), където тези материали ще бъдат подложени на строги тестове при екстремни условия на ниска земна орбита, за да се установи тяхната потенциална употреба при изграждането на бъдещи космически станции, междузвездни космически кораби или нова МКС.
Тези усъвършенствани композити ще бъдат монтирани на платформата Bartolomeo, разположена в предната част на МКС, и се очаква да обикалят около Земята със скорост от 17,{1}} мили в час за до 9,{{3} } цикъла през следващите 12-18 месеца. Те трябва да издържат на температури, вариращи от -150 градуса до +120 градуса, космически отломки, движещи се със скоростта седем пъти по-голяма от тази на куршум, интензивно електромагнитно излъчване, условия на висок вакуум и атомарен кислород, който може да ерозира дори най-много еластични материали.
Космосът представлява една от най-предизвикателните среди за проектиране на нови материали, изискващи специализиран опит, умения и изобретателност за борба с екстремни температури, механични натоварвания, радиация и високоскоростни удари. Справянето с всеки един от тези фактори е страхотно; получаването на възможности за поддръжка в космоса не е лесно осъществимо, поради което произведените материали трябва да могат да издържат без необходимост от обслужване. Възможността да се тестват материали в космическия полигон е безценна, като помага за усъвършенстването на подсилени с влакна материали за следващото поколение космически мисии.
Четири вида полимери, произведени в лаборатории и подсилени с въглеродни влакна, ще бъдат изпратени на МКС, като два от тях включват наночастици. Тези материали са плод на изследвания в университета в Бристол, като един е патентован. Ако тези материали се окажат способни да функционират ефективно в такава сурова среда, те биха могли да бъдат използвани за производство на космически компоненти с удължен живот, което позволява на космическите кораби да пътуват на по-големи разстояния и да остават в космоса за по-продължителни периоди.
